изтичвало

Речник на българския език

1. изтичвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтичвало е производна форма на изтичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтичвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтичвало е производна форма на изтичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтичвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтичвало е производна форма на изтичвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтичвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтичвало е производна форма на изтичвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).