изтичвала

Речник на българския език

1. изтичвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтичвала е производна форма на изтичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтичвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтичвала е производна форма на изтичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтичвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтичвала е производна форма на изтичвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изтичвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтичвала е производна форма на изтичвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).