изтичвал

Речник на българския език

1. изтичвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтичвал е производна форма на изтичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтичвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтичвал е производна форма на изтичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтичвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтичвал е производна форма на изтичвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтичвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтичвал е производна форма на изтичвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).