изтичва

Речник на българския език

1. изтичва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изтичва е производна форма на изтичвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изтичва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтичва е производна форма на изтичвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изтичва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтичва е производна форма на изтичвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).