изтипосаха

Речник на българския език

1. изтипосаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтипосаха е производна форма на изтипосам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтипосаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изтипосаха е производна форма на изтипосам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).