изтипосало

Речник на българския език

1. изтипосало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтипосало е производна форма на изтипосам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтипосало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтипосало е производна форма на изтипосам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтипосало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтипосало е производна форма на изтипосам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтипосало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтипосало е производна форма на изтипосам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).