изтикало

Речник на българския език

1. изтикало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтикало е производна форма на изтикам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтикало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтикало е производна форма на изтикам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтикало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтикало е производна форма на изтикам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтикало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтикало е производна форма на изтикам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).