изтикали

Речник на българския език

1. изтикали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтикали е производна форма на изтикам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтикали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтикали е производна форма на изтикам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтикали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтикали е производна форма на изтикам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изтикали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтикали е производна форма на изтикам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).