изтикал

Речник на българския език

1. изтикал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтикал е производна форма на изтикам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтикал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтикал е производна форма на изтикам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтикал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтикал е производна форма на изтикам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтикал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтикал е производна форма на изтикам (мин. деят. несв. прич. м. р.).