изтегнело

Речник на българския език

1. изтегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтегнело е производна форма на изтегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтегнело е производна форма на изтегна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).