изтегнел

Речник на българския език

1. изтегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтегнел е производна форма на изтегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтегнел е производна форма на изтегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).