изтегнало

Речник на българския език

1. изтегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтегнало е производна форма на изтегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтегнало е производна форма на изтегна (мин. деят. св. прич. ср. р.).