изтегнал

Речник на българския език

1. изтегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтегнал е производна форма на изтегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтегнал е производна форма на изтегна (мин. деят. св. прич. м. р.).