изтеглил

Речник на българския език

1. изтеглил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтеглил е производна форма на изтегля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтеглил — мин. деят. св. прич. м. р.

изтеглил е производна форма на изтегля (мин. деят. св. прич. м. р.).