изтеглел

Речник на българския език

1. изтеглел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтеглел е производна форма на изтегля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтеглел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтеглел е производна форма на изтегля (мин. деят. несв. прич. м. р.).