изтарикатял

Речник на българския език

1. изтарикатял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтарикатял е производна форма на изтарикатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтарикатял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтарикатял е производна форма на изтарикатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).