изтарикатил си

Речник на българския език

1. изтарикатил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтарикатил си е производна форма на изтарикатя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтарикатил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтарикатил си е производна форма на изтарикатя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).