изтарикатили

Речник на българския език

1. изтарикатили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтарикатили е производна форма на изтарикатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтарикатили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтарикатили е производна форма на изтарикатя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).