изтарикатил

Речник на българския език

1. изтарикатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтарикатил е производна форма на изтарикатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтарикатил — мин. деят. св. прич. м. р.

изтарикатил е производна форма на изтарикатя (мин. деят. св. прич. м. р.).