изтарашил

Речник на българския език

1. изтарашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтарашил е производна форма на изтараша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтарашил — мин. деят. св. прич. м. р.

изтарашил е производна форма на изтараша (мин. деят. св. прич. м. р.).