изтарашело

Речник на българския език

1. изтарашело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтарашело е производна форма на изтараша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтарашело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтарашело е производна форма на изтараша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).