изтаманявал

Речник на българския език

1. изтаманявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтаманявал е производна форма на изтаманявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтаманявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтаманявал е производна форма на изтаманявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтаманявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтаманявал е производна форма на изтаманявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтаманявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтаманявал е производна форма на изтаманявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).