изсърбали

Речник на българския език

1. изсърбали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изсърбали е производна форма на изсърбам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изсърбали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изсърбали е производна форма на изсърбам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изсърбали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изсърбали е производна форма на изсърбам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изсърбали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изсърбали е производна форма на изсърбам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).