изсърбал

Речник на българския език

1. изсърбал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсърбал е производна форма на изсърбам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсърбал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсърбал е производна форма на изсърбам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изсърбал — мин. деят. св. прич. м. р.

изсърбал е производна форма на изсърбам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изсърбал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсърбал е производна форма на изсърбам (мин. деят. несв. прич. м. р.).