изсънувал

Речник на българския език

1. изсънувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсънувал е производна форма на изсънувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсънувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсънувал е производна форма на изсънувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изсънувал — мин. деят. св. прич. м. р.

изсънувал е производна форма на изсънувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изсънувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсънувал е производна форма на изсънувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).