изсушил

Речник на българския език

1. изсушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсушил е производна форма на изсуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсушил — мин. деят. св. прич. м. р.

изсушил е производна форма на изсуша (мин. деят. св. прич. м. р.).