изсучело

Речник на българския език

1. изсучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсучело е производна форма на изсуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изсучело е производна форма на изсуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).