изсучели

Речник на българския език

1. изсучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изсучели е производна форма на изсуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изсучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изсучели е производна форма на изсуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).