изсучела

Речник на българския език

1. изсучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изсучела е производна форма на изсуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изсучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изсучела е производна форма на изсуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).