изсучел

Речник на българския език

1. изсучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсучел е производна форма на изсуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсучел е производна форма на изсуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).