изсумтяло си

Речник на българския език

1. изсумтяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изсумтяло си е производна форма на изсумтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсумтяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изсумтяло си е производна форма на изсумтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изсумтяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изсумтяло си е производна форма на изсумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).