изсумтяло е

Речник на българския език

1. изсумтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсумтяло е е производна форма на изсумтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсумтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсумтяло е е производна форма на изсумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изсумтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсумтяло е е производна форма на изсумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).