изсумтяла е

Речник на българския език

1. изсумтяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изсумтяла е е производна форма на изсумтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изсумтяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изсумтяла е е производна форма на изсумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изсумтяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изсумтяла е е производна форма на изсумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).