изсумтяла

Речник на българския език

1. изсумтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изсумтяла е производна форма на изсумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изсумтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изсумтяла е производна форма на изсумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изсумтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изсумтяла е производна форма на изсумтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изсумтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изсумтяла е производна форма на изсумтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).