изсумтял

Речник на българския език

1. изсумтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсумтял е производна форма на изсумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсумтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсумтял е производна форма на изсумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изсумтял — мин. деят. св. прич. м. р.

изсумтял е производна форма на изсумтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изсумтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изсумтял е производна форма на изсумтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).