изсумтели

Речник на българския език

1. изсумтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изсумтели е производна форма на изсумтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изсумтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изсумтели е производна форма на изсумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изсумтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изсумтели е производна форма на изсумтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изсумтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изсумтели е производна форма на изсумтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).