изсукало

Речник на българския език

1. изсукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изсукало е производна форма на изсуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изсукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изсукало е производна форма на изсуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).