изсукал

Речник на българския език

1. изсукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изсукал е производна форма на изсуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изсукал — мин. деят. св. прич. м. р.

изсукал е производна форма на изсуча (мин. деят. св. прич. м. р.).