изстържело
1.
изстържело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изстържело
е производна форма
на изстържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изстържело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
изстържело
е производна форма
на изстържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).