изстържели

Речник на българския език

1. изстържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изстържели е производна форма на изстържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изстържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изстържели е производна форма на изстържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).