изстъргвала

Речник на българския език

1. изстъргвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изстъргвала е производна форма на изстъргвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изстъргвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изстъргвала е производна форма на изстъргвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изстъргвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изстъргвала е производна форма на изстъргвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изстъргвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изстъргвала е производна форма на изстъргвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).