изстъргвал

Речник на българския език

1. изстъргвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстъргвал е производна форма на изстъргвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстъргвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстъргвал е производна форма на изстъргвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изстъргвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изстъргвал е производна форма на изстъргвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изстъргвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изстъргвал е производна форма на изстъргвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).