изстъргало

Речник на българския език

1. изстъргало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изстъргало е производна форма на изстържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изстъргало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изстъргало е производна форма на изстържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).