изстъргали

Речник на българския език

1. изстъргали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изстъргали е производна форма на изстържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изстъргали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изстъргали е производна форма на изстържа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).