изстъргала

Речник на българския език

1. изстъргала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изстъргала е производна форма на изстържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изстъргала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изстъргала е производна форма на изстържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).