изстъпел

Речник на българския език

1. изстъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстъпел е производна форма на изстъпя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изстъпел е производна форма на изстъпя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).