изстъпвал

Речник на българския език

1. изстъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстъпвал е производна форма на изстъпвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстъпвал е производна форма на изстъпвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изстъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изстъпвал е производна форма на изстъпвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изстъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изстъпвал е производна форма на изстъпвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).