изстудявал

Речник на българския език

1. изстудявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстудявал е производна форма на изстудявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстудявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстудявал е производна форма на изстудявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изстудявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изстудявал е производна форма на изстудявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изстудявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изстудявал е производна форма на изстудявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).