изстудил е

Речник на българския език

1. изстудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстудил е е производна форма на изстудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстудил е е производна форма на изстудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).