изстудил

Речник на българския език

1. изстудил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изстудил е производна форма на изстудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изстудил — мин. деят. св. прич. м. р.

изстудил е производна форма на изстудя (мин. деят. св. прич. м. р.).